С напредването на възрастта се губи известно количество костна маса. Костите стават по-малко плътни, с повече пори и намалява нивото на минералите в тях. Този процес може да доведе до остеопения (намаляне на костната плътност) водеща до повишен риск от фрактури. Вследствие на повишената загуба на костна плътност остеопенията прераства в остеопороза.

През 1994г. Световната здравна организация определя остеопорозата катo „прогресивно системно заболяване на костния скелет, което се характеризира с понижена маса и влошена микроархитектоника на костта, водещи до повишена чупливост на костите и повишен риск от фрактури“.

Това определение съдържа 3 компонента от голяма важност.

Количествения компонент е най-достъпен за измерване и интерпретация. Здравните лица имат костна минерална плътност „КМП“ или костно минерално съдържание „КМС“ в рамките на плюс-минус 1 стандартно отклонение от съответната средна стойност за млада здрава популация. Намалената КМП, остеопенията, се характеризира със стойности между 1 и минус 2.5 стандартни отклонения, а остеопорозата – със стойности под – 2.5 стандартни отклонения. За тежката изявена остеопороза е типично и наличието на предшестващи фрактури. Остеопорозните фрактури са инвалидизираща последица на остеопорозата. 40% от жените и 13% от мъжете на средна възраст в Европа се очаква да получат по една или повече фрактури в живота си. Всяка трета жена и всеки девети мъж след 80-годишна възраст се очаква да преживеят бедрена фрактура.

Медицинските показания за измерване на костната минерална плътност, (съгласно Международното Дружество по Клинична Дензитометрия, ISCD) включват:

• Всички жени над 65-годишна възраст, независимо от рисковите фактори.
• Всички постменопаузални жени под 65-годишна възраст, които имат поне един рисков фактор за остеопороза (различен от естествената менопауза).
• Жени в перименопауза със значими рискови фактори за фрактури като ниско телеснотегло, предшестващи фрактури или след прием на увреждащи структурата на костта медикаменти.
• Мъже над 70 годишна възраст.
• Мъже под 70 годишна възраст, които имат значим рисков фактор за фрактури.
• Всички индивиди, който са получили счупвания вследствие на минимална травма.
• Всички лица съз заболявания, причиняващи вторична остеопороза.
• Всички приемащи медикаменти, причиняващи вторична остеопороза илиповишена костна загуба.
• Всички жени, смятащи да проведат фармакологично лечениес цел документация на изходната КМП.
• Нелекувани лица, при които установяването на повишена костна загуба би улеснило решението за започване на лечение.

Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите.

Достатъчен прием на храни, богати на калций и витамин D са основополагащи за костната плътност, силиций и витамин C, ключови за изграждане на еластина и колагена в костната структура. Добър източник на витамин C са портокалите, чушките и кивитата, на силиций – пълнозърнестите продукти, трици и минерална вода, а Витамин D е витаминът, осигуряващ доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в ограничен брой храни – мазни риби, особено сьомга, рибено масло, яйчен жълтък. Важно за усвояването на витамин D от организма е (умереното) излагане на слънце.

Други хранителни вещества, необходими за костното здраве, са магнезий, фосфор, калий, цинк. Те се съдържат в повечето храни и се препоръчват като много здравословни. Богати храни на калций са сирене (730 мг в 100 г продукт), бадеми (240 мг в 100 г), както и сухи смокини, хайвер, яйчен жълтък и др. Средният дневен прием на калций е около 600 – 900 мг при здрави хора на възраст над 40 години.

Освен физически упражнения и адекватно хранене, при жени в менопауза се прилага хормонозаместителна терапия. При всички случаи, когато калциеви препарати се предписват на жени в менопауза, хормонозаместителна терапия е нужна за усвояването на калция от организма.